Химн на Република България (1990)

Чл. 168.

Химн на Република България е песента "Мила Родино".

(Извадка от Конституцията на Република България - Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г., изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г.)

Настояща версия на химна (1990г.)

Химнът на България е по музика и текст на Цветан Радославов (1863-1931). Изпълнява смесен хор и СО на БНР с дир. Васил Казанджиев.

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней

Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах те нямат край

Други варианти на текста

Първоначален текст от Цветан Радославов

Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.

Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!

Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.

При приемането на песента като химн на Народна република България през 1964 г. последният куплет е премахнат и са добавени други 2 куплета, част от ръководната роля на Българска комунистическа партия (БКП) – които отпадат след 1990 г.:

Паднаха борци безчет,
за народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила,
пътя им да продължим!
(Припев...)

Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой!
Партия велика води,
нашият победен строй.
(Припев...)

Спорове по „Мила Родино“

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.

Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. в VII велико народно събрание са направени предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица“, но окончателно се налага „Мила Родино“.

Източници

„България 20 век: Алманах“, 1999. Панайотов, Филип
От „Горда Стара планина“ до „Мила Родино“. Afish.bg
История на българските символи; Част трета. Българският химн // protobulgarians.com
От Свищов е и авторът на българския химн // www.svishtov.bg
www.parliament.bg