Национално Знаме на Република България (1991)

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Форма, цветове и размери

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.:: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.

Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18х30 cm, 24х40 cm, 90х150 cm, 129х215 cm.
Цветове:
- бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
- зелен – номер 17 – 5936 ТС по скалата на Пантон-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия
- червен – номер 18 – 1664 ТС по скалата на Пантон-текстил 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

Приблизителни стойности за други цветови модели:

Цвят	HEX цветови модел	RGB цветови модел
Бял	#ffffff	(255,255,255)
Зелен	#009B75	(0,155,117)
Червен	#D01C1F	(208,28,31)

Използване

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Народното събрание
Президентството
Министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации
Конституционния съд
Органите на съдебната власт
Българската народна банка
Българската национална телевизия и Българското национално радио
Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища
Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове
Пристанищата, железопътните гари и аерогарите
Българските дипломатически и консулски представителства

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

(Извадка от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България, Обнародван в ДВ. бр.47 от 24 Април 1998г., доп. ДВ. бр.33 от 9 Април 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., доп. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2018г.)

Чл. 15.

(1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.

(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.

(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.

(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

Чл. 16.

(1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;
входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;
пристанищата, железопътните гари и аерогарите;
(нова - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сградите на вероизповеданията или пред тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.

Чл. 17.

Чл. 18.

(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Националното знаме на Република България се издига на:

морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища;
(изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", до вписването им в корабните регистри на българските пристанища.

Чл. 19.

Националното знаме на Република България се издига на българските дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители при условията, определени от международните договори и обичаи.

Чл. 20.

Чл. 21.

(1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.

(2) При издигане знамената на няколко държави националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно българската азбука.

(3) При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или парламентарна делегация на чужда държава почетно място се дава на знамето на съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.

Чл. 22.

При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска наполовина на носещото тяло.

Чл. 23.

(1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.

(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.

Чл. 24.

Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в приложение № 2.

Чл. 25.

Редът за изобразяване на националното знаме или за възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет.

Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу.

Цветните полета са еднакви по форма и размери:

Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5.
При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
Цветове: бял - със степен на белота не по-малка от 80%, зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил и червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Български институт по метрология.

История

Национално знаме на България е един от символите на българската държава. Историята му започва през далечната есен на 1876 г. и е свързана с живеещия в Браила, Влашко, Източна Румъния родолюбец и влиятелен търговец Иван Параскевов, преселник от Ямбол, щедър дарител на българското училище в града, един от основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г., активен участник в Добродетелната дружина.

Първообраз

В навечерието на Руско-турската война (1877 - 1878) домът на Иван Параскевов в Браила става център на усилена патриотична дейност. Там, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпросът по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава Иван Параскевов заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“, разказва Лилия Криворова, главен експерт от Националния военноисторически музей.

Иван Параскевов сам проектира трицвета на знамето, вече утвърден сред българската емиграция в Румъния. Изборът на цветовете не е случаен и се определя от наложилата се традиция в българската революционна символика. Трите цвята се срещат както поотделно, така и в различни цветови съчетания. Георги Раковски в поемата си „Горски пътник“ от 1854 г. пише за „храбри войводи със зелени пряпорци“.

В съставения от него през 1858 г. „План за освобождението на България“ се казва, че народното знаме ще бъде „на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис „Свобода или смърт“, а от другата - кръст с надпис Бог с нами, напред!“. За първи път съчетание от трите цвята се появява в униформите на Първата българска легия, формирана от Раковски през 1862 г. Първото трицветно знаме (червено - бяло - зелено и с коронован лъв) развява четата на Филип Тотю през 1867 г.

През следващата 1868 година четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са облечени в бели панталони и мундири от зелен шаяк, обточени с червени гайтани и носят трицветно (зелено - бяло - червено) знаме. Интересно е да се отбележи, че трицветът е много популярен в средите на българската революционна емиграция и се използва основно от чети, които са организирани от нея. Знамената от Априлското въстание 1876 г. са предимно едноцветни, в по-голямата си част зелени, по-малко на брой червени, а главното знаме на Панагюрския революционен окръг е с червено лице и зелен гръб.

Изработката и извезването на знамето Иван Параскевов възлага на 14-годишната си дъщеря Стилияна, чиито сръчни ръце създават символа на мечтаната свободна България. Доставя от Виена необходимите скъпи материали: плътен копринен плат в три цвята (атлаз), дребни естествени перли и сърмени конци за бродерията, специално изработена дръжка и метален връх. Работата върху пробните модели и знамето се пази в тайна и продължава почти шест месеца. Към края на април 1877 г. то е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“.

За прототип на извезания със златна сърма 60-сантиметров изправен коронован лъв е използвана значка от калпак на брациговски въстаник (1876). Над лъва в полукръг Стилияна бродира „България“, а под него в червеното поле - „С божията воля и със силата на славния руски цар Александър ІІ напред!“. В долния външен ъгъл с малки букви на два реда извезва „Стилияна И. Параскевова, Браила, 1877 г., април“. След 1937 г. неизвестно кога и от кого подписът е изрязан. Знамето с дължина 198 см и ширина 173 см е приковано за 273-сантиметрова дървена дръжка, която завършва с бронзов осмоконечен кръст.

На 6 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна, заедно с многобройна българска делегация от Румъния и Русия, присъстват на церемонията по връчване на Самарското знаме в лагера на Българското опълчение край Плоещ. На 8 май те предават Браилското знаме на Великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Дунавската армия, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина.

Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: „Г-н Параскевов поднесъл на негово височество българското национално знаме с позлатен лъв…“. На 14 май делегация, начело с Погонианския митрополит Панарет, пристига от Букурещ в Плоещ, за да освети Браилското знаме преди да се развее над Опълчението. По неизвестни причини това не се случва нито тогава, нито по-късно. Знамето не е връчено на никоя опълченска дружина и няма сведения къде се намира по време на войната.

Легитимиране

Браилското знаме никога не участва в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена дълговечност. На 10 февруари 1879 г. в град Търново, украсен с български трицветни знамена, започва работа Учредителното събрание, поставило началото на Третата българска държава. След гласуването на чл. 21 за държавния герб (22 март 1879 г.), народният представител от Елена Никола Михайловски заявява, че „са изпуснати националните бои“. Забележката му затруднява ръководството на събранието, тъй като в предложения проект за конституция няма текст за държавно знаме.

Петко Каравелов оспорва трицвета като подражание на френското знаме и повежда спор с Петко Славейков, кой е хералдическият цвят на България - зеленият или червеният. На 26 март 1879 г. разискванията са прекъснати и депутатите гласуват нов чл. 23: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Така се узаконява държавното знаме на Княжество България с цветове, подредени по начин, който българският народ вече е възприел.

През 1881 г. символът на българската държавност е предаден в Княжеския дворец заедно с останалите опълченски знамена, където се съхранява в Знаменната зала. Едва през 1930 г. и в края на своя живот Стилияна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме е в Царския дворец и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува.

Първообразът на българския национален трицвет е предаден на Главния военен музей през 1946 г., заедно със Самарското знаме, знамената на 1-ва, 2-ра и 5-а опълченски дружини, знамето на четата на Филип Тотю и др. Знамето на Стилияна Параскевова е една от най-ценните реликви в богатия знаменен фонд на музея, където се съхранява при подходящ постоянен климатичен режим и без достъп на дневна светлина. През 1965 и 1984 г. е реставрирано и консервирано със съвременни технологии в реставрационното ателие на Националния военноисторически музей.

Символика

Белият цвят символизира духовната чистота.
Зеленият цвят символизира астралното ниво за духовна изява на човека, както и полето, отделящо космоса от земята.
Червеният цвят олицетворява човека с неговата сила, полето на видимия материален свят.

През годините знамето на България получава различни наименования. Търновската конституция го нарича „Българско народно знаме“, конституциите от 1947 и 1971 г. го регламентират като „Държавно знаме“, а според новата конституция от 1991 г. то е „Национално знаме“. Но нито една промяна в българското общество след Освобождението не засяга цветовете и тяхното разположение в националното знаме. Единственото допълнение е поставянето на държавния герб в горния ляв ъгъл на бялото поле от 1947 г. до края на 1990 г. Новата конституция от 1991 г. връща знамето от 1879 г.

Източник: parliament.bg